Признаци на депресия при възрастни хора: следите, които се пропускат

Признаците на депресия при възрастните хора почти никога не идват с табелка. Появяват се като болка в кръста, която никое изследване не обяснява, като тихо изоставено занимание, като телефон, на който вече не се отговаря. Понеже тези промени приличат толкова много на обикновеното остаряване, семейството, лекарите и най-често самият човек ги слагат в чекмеджето с надпис "е, забавихме темпото".

Ако четете това за себе си или за родител, за когото сте започнали да се тревожите, тази тревога заслужава да бъде взета на сериозно. Депресията не е нормална част от остаряването. В напреднала възраст е често срещана, но често срещано и нормално не са едно и също, и на седемдесет и пет години тя откликва на помощ също толкова, колкото на двадесет и пет.

Как изглежда депресията в напреднала възраст

По-младите хора в депресия обикновено първо говорят за тъга. Възрастните често не. Изследванията върху депресията в старостта показват, че мнозина разказват за тялото преди настроението: болки, умора, лош сън, стомах, който никога не се успокоява. Тъгата може и да е там, но не е заглавието, затова не се споменава в онези десет минути при лекаря.

Има и втора причина да остава скрита. Това поколение често е отгледано с разбирането, че трудностите се пазят за себе си. Да кажеш "тежко ми е" им звучи като оплакване, като слабост или като товар, стоварен върху деца, чийто живот и без това е пълен. Затова чувството се превежда в нещо по-приемливо и излиза като раздразнителност, като тревога за пари или като нищо.

Скръбта размътва картината още повече. Късните години носят истински загуби: съпруг, приятели, шофьорска книжка, къща. Тъгата след загуба не е депресия. Но скръб, която никога не отпуска хватката си, която се разлива от загубата към всяка друга част от живота, може да се превърне в нещо, което се нуждае от лечение, а не само от време.

Признаци и симптоми, които заслужават внимание

Никоя от точките по-долу сама по себе си не значи много. Значение има това няколко от тях да се появят заедно, да присъстват през повечето дни в продължение на две седмици или повече и да се различават от това какъв е този човек обикновено.

• Телесни оплаквания без ясна причина: главоболие, болки в ставите, храносмилателни проблеми или световъртеж, а изследванията всеки път излизат чисти.
• Загуба на интерес, а не тъга: партията карти, градината, неделният телефонен разговор. Не са по-малко приятни, просто се изоставят, най-често без нито дума.
• Сън, който е сменил формата си: събуждане в три и оставане будно, или десет часа сън и ставане изтощен.
• Промени в апетита и теглото: пропуснати хранения, храна, изгубила вкуса си, дрехи, които изведнъж висят.
• Затруднения с паметта и съсредоточаването: паузи в търсене на думата, изгубена нишка насред работата. Депресията може да имитира ранна деменция толкова отблизо, че клиницистите имат име за това, псевдодеменция, и тази разлика си струва да бъде оценена.
• Раздразнителност и къс фитил: остър тон към близките, а след това срам заради него.
• Оттегляне: отказ от покани, оставяне на телефона да звъни, избягване на църквата или клуба, около които се е градила цялата седмица.
• Занемарена грижа за себе си: пропуснати лекарства, пропуснати прегледи, неотворени сметки, които се трупат, по-малко внимание към миенето и облеклото.
• Приказки за това, че е в тежест: "Ти си имаш достатъчно грижи." "Всички ще сте добре и без мен." Такива изречения искат директен разговор, а не бърза утеха и смяна на темата.
• Повече алкохол: пиене, за да се притъпят вечерите, понякога заедно с лекарства, с които не бива да се смесва.

Още едно нещо, и то не е по избор. Всяко споменаване, че не иска повече да е тук, че най-добре би било да не се събуди, че на другите ще им е по-леко без него, е спешен случай, а не настроение. В България денонощно работи телефонът за психологична помощ 0800 20 100, а при опасност се звъни на 112; в САЩ това е 988. Особено възрастните мъже са сред групите с най-висок процент самоубийства във всички възрасти, а мнозина от тях са били при лекар в предходните седмици, без темата някога да е излизала наяве.

Защо това има значение

Нелекуваната депресия в напреднала възраст не прави дните само сиви. Прави всичко останало по-трудно за носене. Забавя възстановяването след операция, влошава хода на сърдечните заболявания и диабета и увеличава болничните дни. Хората спират да приемат лекарствата както трябва, спират да се движат, спират да се хранят добре, а телесните болести, които вече са били там, стягат хватката си.

Тя свива и живота отвън навътре. Изолацията задълбочава депресията, а депресията задълбочава изолацията, докато на човек, който някога е имал пълна седмица, не остане тих апартамент и телевизор. Този кръг е реален и може да бъде прекъснат. Разговорната терапия работи добре в тази възрастова група. Работи и прякото справяне със самотата: превоз до някоя група, редовен обяд, причина да си някъде във вторник. Лекарствата помагат на мнозина, макар да изискват внимателно преценяване спрямо всичко, което вече стои в шкафчето.

Пречката почти никога не е, че нищо не може да се направи. Пречката е, че никой не го назовава. Тревожността често върви редом, и ако притеснението е по-шумната половина от картината, си струва да се погледнат и моделите на тревожност.

Отправна точка за размисъл

Ако нещо тук ви е засегнало, кратък и подреден скрининг помага смътното неразположение да се превърне в нещо, което наистина можете да изречете в кабинета. Нашият безплатен тест за депресия преминава през групите симптоми, за които питат клиницистите, включително телесните, които при възрастните най-често се пропускат, и накрая ви дава обобщение на прост език.

Това е инструмент за скрининг с цел самонаблюдение, а не диагноза. Никой въпросник не може да претегли вашата медицинска история, вашите лекарства или вашите загуби. Това, което може, е да ви даде думи и нещо, с което да отидете при лекаря, освен "не се усещам като себе си". Разпечатайте го или запишете трите неща, които са прозвучали най-вярно, и ги вземете със себе си.

Ако питате заради родител, можете да го попълните, мислейки за него. После го попитайте директно и меко как спи и има ли още нещо, което очаква с радост. Отворените въпроси стигат по-далеч от "депресиран ли си?".